Светата Кралска Арка е тясно свързана със символичните степени в Занаята – всъщност, членството в нея се определя като завършек и най-висока точка в развитието на Масона. Ако бяхте в някоя от ложите на „Древните“ в средата на 18-ти век, щеше да е много вероятно още на същата среща или много скоро след нея да „продължите“ в „Кралската Арка“, за да завърши приемането ви в Масонството. Днес Кралската арка е отделен орден, което се дължи на събития, настъпили в историята на английското масонство през 18-ти век, когато „Занаятът“ и „Кралската арка“ са били предмет на много спорове.
В най-ранните дни на масонството има само една Велика ложа в Англия. Тя е основана през 1717 г. от четири ложи, които се срещат за тази цел в кръчмата „Гъската и скарата“, близо до катедралата „Свети Павел“. Тази Велика ложа е известна като Първата Велика ложа. С течение на времето едно от нещата, които тя прави е да актуализира части от ритуала. Но не всички остават доволни от направените промени и някои започват да смятат, че отдавна установените обичаи на Занаята не са били спазени. През 1751 г. , на среща в кръчмата „Турска глава“ в Сохо, тази група създава съперничеща Велика ложа, популярно известна днес като „Древните“. Те твърдяли, че продължават да вършат нещата, както са били правени много, много години.
През 1752 г. Великият Секретар на „Древните“ Лорънс Дермот създава тяхната Конституция и описва „Кралската арка“ като „коренът, сърцето и костния мозък на Масонството“. Също така на него се приписва и даването на Първата Велика ложа на подигравателното име „Модерни“, макар и да са по-старата организация, с цел да подчертае факта, че те са „осъвременили, модернизирали“ ритуала, докато „Древните“ продължават да го използват без изменения.
„Древните“ са работили степента „Кралска арка“ като четвърта степен в Масонството и всяка тяхна Ложа е имала правомощията да се обяви за Обител и да посвещава в степента „Кралска арка“. „Модерните“ не са искали степента на Обителите да се работи в техните ложи, защото са смятали, че тя не е част от синьото Масонство. Въпреки това, през 1766 г., създават своя собствена Велика Обител. В края на 18-ти век се правят опити за сливането на двете Велики ложи, но разликата в подхода към „Кралската арка“ и нейното място в Свободното зидарство обаче, представлява една от най-големите пречки за помирението.
Не е постигнат истински напредък, докато Негово Кралско Височество, херцогът на Съсекс, не става Велик Майстор на Модерните, а брат му, Негово Кралско Височество Херцогът на Кент, не става Велик Майстор на Древните. Тяхното родство позволява окончателното обединение да се извърши на 27 декември 1813 г. , като НКВ Херцогът на Съсекс е избран за Велик Майстор. С тържествения Акт на Съюза между двете Велики ложи на свободните зидари на Англия през декември 1813 г. е решително заявено и обявено, че „чистото Древно Масонство се състои от три степени и не повече, а именно тези на Чирака, Калфата и Майстора, включително Върховния Орден на Светата Кралска арка“.
В „Кралската арка“ чрез различни алегории се научават важните уроци на споделянето и сътрудничеството — както тримата първоначални Велики Майстори са работили заедно, за да построят Храма на цар Соломон, така и всичко в „Кралската Арка“ се извършва като част от екип. Това подчертава още по-силно приятелството и братството, които се откриват в рамките на Ордена, както и значението на съвместната работа в хармония с другите.
Но въпреки че светът се е променил значително от XVIII век, когато тези алегории са били създадени, принципите, които те съдържат, са също толкова важни днес, колкото винаги са били.